Translated by Неда Генова
В приказката на Антоан дьо Сент-Екзюпери, Малкият принц среща бизнесмен, който трупа звезди с единствената цел да може да купува повече звезди. Малкият принц е объркан. Той притежава само едно цвете, което полива всеки ден. Също три вулкана, които почиства всяка седмица. "За моите вулкани и за моето цветче е полезно, че аз ги притежавам," казва той, "Но ти не си полезен за звездите…".
TИма много бизнесмени, които притежават знанието днес. Например Elsevier, най-големият академичен издател, чийто марж на печалба е 37%.1 Тази печалба е на фона на покачващите се такси, увеличаващата се задлъжнялост сред студентите, взели заеми, както и на мизерното заплащане на нещатния персонал. Elsevier притежава някои от най-големите бази данни за академични материали, които са лицензирани на толкова скандално високи цени, че дори Харвард, най-богатият университет в Глобалния север, се оплака, че не може да си ги позволи. Робърт Дарнтън, предишният директор на Харвардската библиотека, казва: "Ние, преподавателите, правим изследванията, пишем статиите, рецензираме статии на други изследователи, работим в редакционни комисии – и всичко това безплатно… а след това купуваме обратно плода на нашия труд на скандални цени."2 Цялата работа е подкрепена от публични средства, а облагодетелства академичните издателств – особено рецензиите [peer reviews], даващи им легитимност. Въпреки това статиите са на толкова високи цени, че така предотвратяват достъпа до наука на много хора във и извън университетите по света, превръщайки я в знак на привилегия. 3
Наскоро Elsevier подаде дело в Ню Йорк срещу Science Hub и Library Genesis за нарушаване на авторски права, предявявайки иск за щети, възлизащи на милиони долари.4 Това беше голям удар – не само за администраторите на уебстраниците, но и за хилядите изследователи по целия свят, за които тези страници са единственият надежден източник до академични материали. Социалните медии, мейлинг листите и IRC каналите се препълниха със съобщения за отчаяно търсене на помощ в откриването на статии и публикации.
Още докато районният съд в Ню Йорк издаваше съдебното си разпореждане, се появиха новини за подаването на колективна оставка на целия редакторски съвет на високо цененото списание Lingua, който цитира за своя причина отказа на Elsevier да отвори достъпа си и да се откаже от високите такси, които изисква от авторите си и академичните им институции. Докато пишем тези редове, циркулира петиция, изискваща от Taylor & Francis да не затваря Ashgate5– едно някога независимо хуманитарно издание, което беше закупено по-рано през 2015. Заплашено е от това да тръгне по пътя на други малки издателства, които биват прегазвани от растящите монопол и концентрация на издателския пазар. Това са само някои от знаците, че системата не работи. Тя ни девалвира като автори, редактори и читатели. Паразитира върху труда ни, пречи на задължението ни към обществото, отказва ни достъп6.
Разполагаме със средставата и методите да направим знанието достъпно за всички, без икономическа бариера пред достъпа и на много по-ниска цена за обществото. Но монополът на затворения достъп върху академичното публикуване, зрелищните печалби на комерсиалните издателства и ключовата им роля в разпределението на академичен престиж, погазват обществения интерес. Те действително пречат на отворения достъп, криминализират ни, преследват героите и героините ни, разрушават библиотеките ни – отново и отново. Преди Science Hub и Library Genesis бяха Library.nu или Gigapedia; преди Gigapedia имаше textz.com; преди textz.com имаше съвсем малко; а преди и малкото, нямаше нищо. Ето това искат: да ни редуцират отново до нищо. И имат пълната подкрепа на съдилищата и закона, за да направят именно това.7
В делото на Elsevier срещу Sci-Hub и Library Genesis, съдията заяви: "лесното създаване на достъпно съдържание, защитено от авторски права, през чужда страница, е в ущърб на публичния интерес"8. Първоначалната защитна реч на Александра Елбакян постави залозите още по-високо: "Ако Elsevier успее да затвори проектите ни или да ги изтласка в сивата зона на мрежата, това ще покаже нагледно една важна идея: че обществото няма право върху знанието."
Ежедневно демонстрираме, и то много красноречиво, че системата не работи. Споделяме тайно това, което пишем, зад гърба на издателите си, заобикаляме системите за плащане за достъп на статии и публикации, дигитализираме и качваме книги в библиотеки. Това е другата страна на маржа на печалба от 37%: нашето споделено познание расте в процепите на счупената система. Всички ние сме пазители на знанието, пазители на същата инфраструктура, от която зависим, за да създаваме знание, пазители на плодотворните ни, но крехки общи блага. Да си пазител значи, де факто, да сваляш, споделяш, четеш, пишеш, рецензираш, редактираш, дигитализираш, архивираш, да поддържаш библиотеки и да ги правиш достъпни. Значи да си от полза на, а не да притежаваш, общото за всички ни знание.
Преди повече от седем години Аарон Шварц, който не си спести риска да застане в името на това, което и ние искаме да от вас да защитите, написа: "Трябва да вземем информацията, където и да бива съхранявана, да я копираме и споделим със света. Трябва да вземем нещо без авторското право и да го добавим към архива. Трябва да купуваме тайни бази данни и да ги качваме в мрежата. Трябва да сваляме научни списания и да ги разпространяваме през мрежи за споделяне на файлове. Трябва да се борим за Guerilla Open Access. Ако сме достатъчно по целия свят, не само ще изпратим силно послание срещу приватизацията на познанието, ами ще го превърнем в нещо от миналото. Ще се присъедините ли към нас?"9
Намираме се в решителен момент. Време е да разпознаем, че самото съществуване на огромото ни общо познание е акт на колективно гражданско неподчинение. Може да се чувствате изолирани, но ние сме много. Гневът, отчаянието и страхът от загубата на библиотечните ни инфраструктури, изразени по целия интернет, ни дават да го разберем. Това е времето, когато ние, пазителите – кучета, хора или киборги, с имената, прякорите или псевдонимите си – трябва да надигнем глас.
30 November 2015
Dušan Barok, Josephine Berry, Bodó Balázs, Sean Dockray, Kenneth Goldsmith, Anthony Iles, Lawrence Liang, Sebastian Lütgert, Pauline van Mourik Broekman, Marcell Mars, spideralex, Tomislav Medak, Dubravka Sekulić, Femke Snelting...